+

Смята се, че онова, което отличава най-много Венеция от другите градове по света е водата. Има и други населени места, набраздени от реки и канали. Някои от тях заслужили прозвището„северна Венеция”.

Несъмнено е, че водите на лагуната, сложили своя печат върху ежедневието, са формирали и светоусещането на венецианците. Заедно с това, има и нещо друго.  Според мен, то е дори по-важното, не - водата, не - рибите, не и лодките...

Същностното, въздействащото е блестящата гладка повърхност на водата, която създава илюзията за отсъствие на граници между земята, водата и небето и представлява едно огромно огледало. Известно е, че огледалото (speculum, лат., откъдето испекулация) предразполага към съзерцание и самоанализ. Точно когато е най-тихо, спокойно и няма вятър, водите поднасят на странника огледалото с въпроса:”Кой си ти?”. 

Венецианецът не се изненадва от него. Свикнал е. Чужденецът се суети в издайническа нерешителност пред необходимостта да прави равносметка.  Способностите му са на показ всеки ден, но тук му се предлага да види и недостатъците си...

Венеция е родината на огледалото!

Не е случайно, че то се е появило за пръв път точно тук. Със съзерцанието на отраженията във водата е започнал диалога между същността и привидността.  Симетрията на венецианските „палаццо” с  отраженията им във водите на Канал Гранде изнася на преден план приказното, необяснимото, магичното. Двойнствено, като изображенията на фигурите върху картите за игра..   

Илюзията идва, заедно с невъзможността да бъде разграничена от истината, за да се стигне до въпроса - дали е необходимо да ги разделяме? Не живеем ли и без друго в комфорта на илюзии? Кому е необходим скучния, назидателен тон на Истината?

Вървя по Фондамента де л‘Осмарин (Fondamenta de l‘Osmarin) и стигам почти до вкъщи, но вместо да се прибера изкачвам стъпалата на Понте дей Кармини (Ponte dei Carmini) и тихо се облягам на парапета. Оставам неподвижен като до смъртно ложе. Водата долу под моста е притъмняла заедно с небето, но е спокойна.   Виж ти, чак сега направих тази връзка: спокойна, покой, покойник. Покойници са илюзиите ни. Свиди ни се да се разделим с тях, но убедени веднъж в несъстоятелността им лесно ги принасяме в жертва на по-реалистичното. Почтените хора са принудени да ги заместят с грозното, но възможно настояще.