Вселената е безкрайна, което означава, че би трябвало да е достатъчна за всекиго. Във всяко едно отношение. Затворена била, казват някои, като чайник. 
А ако си представим, че чайникът не е празен?

С какво може да бъде пълен той? С чай? Логично е, в чайника да има чай.

Е, добре, казват още, че добавянето на лъжичка захар към този чай  би предизвикало катастрофа.

Верността на това твърдение няма как да бъде проверена. Защо? 
Ами, защото към Вселената няма как да бъде добавено, каквото и да било. „Да се добави” - означава да се внесе нещо отвън, нали?

А как може да се стигне до „отвън”, след като Вселената е безкрайна на шир и длъж?

Не е толкова просто, значи. В безкрайното има нещо необичайно. И то няма нищо общо с чая! Затова – не се отчайвайте! И повярвайте най-накрая в историите на Сврака – тази самоотвержена птица, срамежлив крадец и сговорчив другар.

Имаме, например, едно свраче яйце. Или да вземем мишка.  Въпреки, че и яйцето, и мишлето са си най-обикновени, има около тях неща, които можем да наречем парадокс на яйцето или парадокс на мишлето.

Хайде, нека да е яйцето. Представяме си, че след като е снесено благополучно, то е и мътено. Сериозно мътене, след каквото се полага да се излюпи пиленце.

-  Е, къде е тук парадоксът, къде? - ще попита някой, изтерзан в детството си, като Сврака.

Парадоксът се крие в яйцето. Мътиш, мътиш, мътиш и чук-чук - накрая се излюпва парадокс.

Не, не, това е шега! Не парадокс, а свраче!

Покаже се като кукувиче от часовник: Ку-ку, ку-ку, ку-ку, изкука си часа и пак се крие, постигнало целта си. Ако сврачето започне да кука по същия начин, никой няма да му обърне внимание. Защото има значение кой кука. Онова, което съобщава петела, като изкукурига е едно и съвсем друго, ако изкукурига да речем Мечо.

Парадоксът на яйцето се състои в това, че от когото и да бъде мътено яйцето, излюпеното не зависи от мътещия.

Мътим нещо си, чука то отвътре, съобщава се един вид със света и когато изскочи накрая, ние не вярваме на очите си... 

Сврака, като го знаем „щозастока” е, би попитал:

-  Ако гущер мъти пилешко яйце, излюпеното какво трябва да бъде? Пиле, гущер или нещо трето?

Е, как да отговорим на Сврака или подобните му?

Не става, бе! Как да обясниш на някое птиче, парвеню от последната фурна, че само по една случайност не е станало застройка на супа?

Подобен парадокс е наблюдаван при слона Коко, който не може да помни, но и не забравя...

Ето, това се нарича Божа работа!

Да, така е - Божа работа, ама само донякъде. Защото, дали ще има изобщо яйце и какво ще се излюпи от него, все някога трябва да е било работа на петела, на кокошката или на гущера и на гущерката. Или на нещо трето, като  лалугерът Панайотов с лачените обувки от дупката в съседство.

Ето, в това се състои парадоксът на яйцето.

И ще занимава умовете, докато някоя гарга-богослов не излезе и не заклейми безотговорното майчинство...

Сврака има отговор на подобни въпроси. Винаги намира разумно обяснение за рожбата, която се излюпва. Нарича се още - готов отговор.

Някой ще каже ли сега, че събитията се делят на мислими и немислими? Излюпването на попова лъжичка е немислимо за едно охлювче. Или лисиче. Следователно, колкото и да не ни е познато едно явление, то винаги може да бъде сведено до парадокса на яйцето...

Или на мишлето – „аз пея, но ти не чуваш!”. Защото парадоксът на мишлето пък се състои в това, че то пее, но никой не го чува. Тънко му е гласчето. Само е в мъглата. И мишле.

Ако сте сам и разсъжденията около двата парадокса не помогнат, задайте си следния въпрос: „Ако мътиш шишарка, ще се излюпи ли бор?”, а след това седнете на паднало дърво и започнете да си повтаряте  тихо: „домат, домат, домат... ”.  Ще видите, че всичко ще се оправи. Само главоболието на кълвача ще си остане, ама той сам си е виновен.

Една от основните слабости на свракоподобните птици се проявява тутакси, щом искреността им бъде подложена на изпитание. Състои се, грубо казано, в  безгрижно отношение към фактите.

Да речем, около Спасов ден някоя сврака вземе да снася яйце след яйце. Снася, снася, докато напълни цялото гнездо. Ето, подобно събитие се смята за добра поличба. Въпреки това, всеки трябва да има едно на ум, че последствията могат да бъдат непредвидими. Яйца много, факти – малко!

И в един момент от яйцата започват да се излюпват всякакви – гарги, папуняци, глухари, даже и гущерче...

След такъв случай било казано известното: „Те ти, сврако, Спасов ден!”. Все едно - береш круши от салкъма. Затова на свраката не трябва да се вярва. Никога! И особено - без факти...

Що се отнася до Времето – всеки знае, че то обрича на самота! А не - на факти!

То не е като Бръмби да се вторачи във въпросите на Пруст, да мърда с антенки и никой да не може да разбере - бръмчи ли или само жужи.

Крадените вещи в музея на Сврака не са били обсъждани само от две глухи паячета в края на Лилавия храсталак.

И какво? Ами нищо. Навсякъде гарвани!

И тук-таме - джуджета, балерини и берлиозки кърлежи.

Така че, не е да питаш, нито пък - да чуваш. От друга страна на Сврака трябва да се вярва, защото братовчед му е гробищен гарван. Надвечер работи и като съдия, тоест той е птица честна по длъжност. Честен длъжник – един вид.

Но и тук, както и другаде – фактите са малко!

Ето, какво беше разказал Бръмби за Сврака.

Виждал бил кутия за накити с надпис върху кора от леска, гласящ: „За спомен на моята майка, която ми носеше червейчета, след като бе измътила петте яйца, от които се излюпихме аз и четирите ми сестри, които през цялото време врещяха на умряло и всячески се опитваха да ме избутат от гнездото, уж поощрявайки опитите ми за летене”.

-  Чел съм го два пъти лично – беше въздъхнал Бръмби.

От друга страна съществува автобиография на същия този откачен сврак, депозирана при Адвокотката, в която между другото, било споменато следното: „Осиротях още като яйце. Едвам събрах сили да се излюпя, а лятото се случи сушаво. Нямаше храна. Малко мушици, малко червейчета, малко радости. Крадях. Имах тикове. Правех неща, с които в момента не се гордея”.

-  Е? Къде е истината? – ще запита някой.

-  Ей, ами да? Кое от всичко е истина? – ще се чуди друг.

-  И на кое да вярваме? – ще започне да организира недоволство сред масите трети.

-  Ама, няма нужда да вярвате, пу, тук всеки има право, но истина няма.

-  Спокойно... Така е - истина няма! И няма да има – ще бъде принуден да признае Стария Сом Джон, разказващ тази история и за да не възникнат недоразумения хвърля допълнителна светлина върху биографията на Сврака - става дума за участието на БСЗ (Бухала Сияйна Зора)в съдбата на споменатата птица, за която ще стане по-подробно дума по-късно - БСЗ намерил Сврака премръзнал в гората. Бил малко гладно пиленце с жълто по човката и кръгове около очите. Взел го при себе си в хралупата и се грижил за него, докато клетникът не поукрепнал. От тази незапомнено тежка зима Бухала получил хриповете, а Сврака – стремежа да бъде бухал.”

И тук намираме вече отговора – правото и истината са различни още като материи. Когато духовното и материалното се слеят се получава сврак, отгледан от бухал!

Аз съм първият, който реабилитира теорията за стремежа към трите „У” (умения, удобства, удоволствия).